The need. The desire.

What I need is what I want
Kneel and beg for it I won't!
I'll stand and fight for it
My struggle you might defeat
But you can't stop my desire
By it is my fight inspired
I don't crave for gold, or diamonds, or silk
All I need so badly are bar of chocolate and milk

*My first pathetic try in writing poetry in English

Fiat lux /Нека бъде светлина/

Защо се взираш в мен
с невиждащи очи?
Нощ ли е или пък ден?
Слънцето не ще да заслепи
слепецът в мрак потънал,
зажаднял за цвят и светлина.
Но пътят който си изминал
посял е в тебе мъничко вина.
Ти искаш истината да съзираш
когато всички слепци са самоволно.
От светлината на истината да умираш,
участта си определяш доброволно.

Излезе, че котенцето е овца

Има един типаж жени, които на пръв поглед са като порцеланови кукли. Разговарят скромно, с прости думи, открито и честно. Умилкват се, като котенца, около всеки.
В един прекрасен ден, обаче котенцето се превръща в овца. Но не каква да е овца, а дръглива, рогата овца. От онези овце, които винаги са в средата на стадото и се борят с рога и копита за най-централното място. Тези овчици се борят за вниманието за най-видният коч и се опитват да скарат малките невинни агънца, блеейки лъжи и интриги...
В крайна сметка те стават черните овце. И ето как котенцето стана овца!

Всякаква прилика с реални лица и събития не е съвсем случайна ;)

Най-абсурдните американски закони

Алабама
• Забранено е издухването на носа по вятъра.
• Никой няма право да носи фунийка сьс сладолед в задния си джоб.
• На гълъбите е забранено да кълват камъчета от покривите.

Аляска
• противозаконно е наблюдаването лосовете от самолет.

Аризона

• Ловьт на камили е углавно престъление.
• Не е разрешено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.

Арканзас
• Учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата.

Кьнектикът
• Пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце.


Флорида

• Жените домакини по закон нямат право да трошат повече от три чинии на ден.

Хавайски острови
• На гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите.

Индиана
• Който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-мал¬ко четири часа след консумацията.
• Мъжете, които постоянно целуват някого, нямат право да носят мустаци.

Калифорния
• Противозаконно деяние е залагане¬то на капан за мишки от човек, който не притежава ловен билет.
• Углавно престъпление е да се стреля по животно от движещо се в превозно средство освен в в случаите, когато става въпрос за кит.

Луизиана
• Престъпление срещу закона е да се обере банка, а след това да се стреля по касиера с воден пистолет.

Маями
-В Маями не се позволява карането на велосипеди, които не са оборудвани със звукова сигнализация, но пък използването на тази сигнализация е строго забранено.

Уайоминг
• Жените нямат право да пият, застанали на по-малко от метър на от бара.

Уисконсин
• Забранено е сервирането в обществените ресторанти на ябълков сладкиш без извара.

Вашингтон
• Съгласно закона за ограничаването на престъпността, водач на превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизане в населено място да спре и да телефонира на шефа на по полицията
• Противозаконно е да се рисуват точки върху американския флаг.

Юта
• Углавно престъпление е с сексуалният акт в задната част на линейка, която е на път към болен.

Тексас
-Противозаконно е да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити.
-Нарушение на закона е да се пърди в асансьора.
-забранява още да се правят повече от три глътки бира и да се стреля по биволи от втория етаж на хотелите.
-Влаковете, които се срещнат на кръстовище, трябва да спират и да чакат да минат другите влакове. Ходенето без обувки в този щат е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара.

Ню Йорк
- Забранено е носенето на пантофи след 22 часа.
- Углавно престъпление е да замервате някого по главата с топка
-В гр. Кармел, щата Ню Йорк, са предвидени глоби по 500 долара за всеки мъж, облякъл сако и панталон в различни цветове.

Аризона
-В окръг Ногалес, щата Аризона, са забранени тирантите. В Небраска бръснарите не бива да ядат чесън или лук от 7 до 19 ч. В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант.

Кентъки
-"нито една особа от женски пол не може да се появява по бански на пътя, ако тя не е придружена от двама полицаи или не носи лопата". Изключение се прави само за дамите, които тежат по-малко от 40 или повече от 90 кг.

Оклахома
• Престъпление е да се оставяр хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила.
• Ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета е необходимо специално разрешение подписано от кмета.
• По закон никой няма пра хапе от хамбургера на друг
Западна Вирджиния
• Шофьорът има право да прибере за вкъщи това, което сгази на пътя

Флорида
-Във Флорида момите не могат да скачат с парашут в неделя

Хората и града

Не знам, дали наскоро сте минавали през центъра на столицата и ако сте, дали обръщате внимание на хората там. На мен ми се налага ежедневно да кръстосвам София, както пеша, така и с градския транспорт и забелязвам ужасяващи неща.
Не мога да понасям повече да гледам просещи хора. На почти всеки ъгъл, във почти всеки трамвай, тролей, автобус... Слепи, сакати, свирещи или нищо неправещи, те са стотици, дори хиляди. Имам чувството, че способността ми да изпитвам състрадание е закърняла, защото вече не различавам наистина нуждаещите се от хората, които просто търсят "келепира". Чувала съм истории за "просяци", съградили "палати" в полите на Витоша само с просия. Как да дам последните си 5 стотинки на когото и да е било... А защо е така?!
Медиите тръбят, че престъпността намалява постоянн. Глупости на търкалета!!! Ако намаляваше нямаше, нямаше да държа чантата пред себеси в блъсканицата в рейса, нямаше да се оглеждам непрестанно докато отивам на училище или се прибирам вкъщи и прочие такива. Какаво кара хората да крадат...
Постоянно се натъквам на всякакви форми на лудост. Млади хора си говорят сами, неадекватно поведение и безпричинна агресия са само малка част от тази "лудост на народа". Защо?! Постоянно се питам защо... Дали заради финансовата криза, недоимакът, безработицата, или е от града.
Понякога усещам, че и аз откачам. Мисля си, че да си луд е по-лесно да живееш тук, в мърсотията, в сивотата, в града, в който усмихнатите хора са изчезващ вид, в забързания град, където си не само незабележим, но и презрян, в града на джебчийте и просяците.
Защо ми се ще да избягам от града, към който всички се стремят...
Не си мислете, че се оплаквам, в никакъв случай!
Просто търся отговори...

Химия на чувствата

Как се стигна до тук: аз и Сара по някаква случайност попаднахме на "сладкодумно" състезание, по случай юбилея на любимото училище, където имахме задача да напишем произведение с 10 химически термина в него... Както и да е, напрегнахме мозъците си и измъдрихме следното:

Как искам да почувствам твоя титър,
ще те отпипетирвам литър след литър.
Химичното ми равновесие ти обърка,
но с тази катализа много сбърка.
Чувствата не искат да се утаяват,
да се неутрализират не успяват.
Нормалността да изчисля не мога,
от пасивирането няма изгода.
Искам да накаля своята воля,
но ти изигра своята роля.
Ти променяш моето pH,
влюбена съм в тебе, еха-а!

Да се гмурнеш в живота

Писна ми от това рапъри, фешъни, емота, кифли и тем подобни кулинарни изделия да ме съдят. Сега много хора ще дажат "Е да, ама и ти ги съдиш в момента!". Може и така да се нарече това словоизлиание, въпрос на гледна точка.
Нещото, което ме изкарва от нерви е, че "модерните" стилове те вкарват в някакъв сереотип. Ако не си клонинг на Прелава или на оная Никол Шван-нещо си, не важиш! Всеки има място в шибаното ни общетво. Ако искам ще се обличам като гаден пропаднал метълски клошар, но не, не може някоя кифла в трамвая да не ме зяпне или някой филиран, облечен в розаво младеш да ме гледа странно когато си чета книгата и слушам Металика в рейса... И аз съм член на прогнилото общество, чийто туморен израстък е младещта!
И не е само до външният вид, на критика са подложени дори начина ти на мислене и на живот. Ако не пасваш в калъпа, от които са изляти всичи не си човек. При положение, че четеш неща по-дебели от каталог на Avon и не говориш постоянно за вездесъщия Мол, значи си дефектен. Неща като глобалното затопляне, световния глад, икономическата криза и пр. са теми табу в тийн-средите. Майната му на света, казват всички. А ти?! ... О, Боже! На теб ти пука... Ужас! Опазил Бог! Има нещо сбъркано в теб. И ето, вече си аутсайдер и вече не си подходящ събеседник, и вече не си човек...
И така, превърнат в персона-нон-грата, се бориш със зъби и нокти да се докажеш като личност. И се бориш, и се бориш... Накрая ти писва и се превръщаш в себе си, безразличен към мнението на другите, имунизиран към техните обиди и коментари. И ето те в края на метаморфозата - незабележима фигура в сенките на фалшивия блясък на обществото...
Общо взето нямаш избор, или си "хайлайф", или си "ъндърграунд"... Няма място за различните в българската псевдореалност. Обаче ако все пак успееш да се загнездиш някъде, то ще си на дъното на системата. В крайна сметка си в калта, но имаш свое местенце в изкривения свят на клонингите, ти "различния", "извратения", "объркания" се оказваш най-нормалният....

За Него

Кажи ми, мили мой,

дали блян съм твой,

както си за мене ти.

Кажи, дали и тебе те боли.

Мислиш ли ти за мен,

всяка нощ и всеки ден?!

Да! Наяве аз сънувам,

нощем будна пак, бълнувам!

Името ти, мили, е за мен

топъл полъх в леден ден.

Сърцето ми от лед можеш да стопиш,

само като прошептиш

във ухото мое:

"Искам да си само моя!"

Но мълчиш сега, уви

и стават черни мойте дни.

Птиците дори не пеят,

децата даже не се смеят.

Цялата земя усеща моята тъга,

ни жива, ни умряла съм сега.

За теб линея час след час,

заглъхва даже моят глас.

А теб, мили, пак те няма.

Зее в мен кървяща рана...

Ума ми отново някъде блуждае,

а тялото ми пак желае,

да те усеща и обича.

Цялото ми същество към тебе тича,

но теб те няма пак.

В душата ми настъпва мрак...

Във миг на умопомрачение,

отричам своето влечение,

повтарям си, че си ми враг.

Намразвам те и те обиквам пак...

И няма смисъл вече да отричам,

признавам си, че те обичам!

Сама

Сама вървя!
По празни улици вървя.
И питам се дали да спра,
а след това ще мога ли да продължа?

Кой ли ще ме придружи?
Кой тъгата ми ще утеши?
Кой ще бъде с мен
в най-самотния ми ден?

И сянката ми даже ме забрави,
съвсем самотна ме остави.
Безпътна и унила аз вървя,
дали да спра или да продължа?

По улиците виждам само,
чужди спомени, захвърлени през рамо.
Подминавам ги и продължавам да вървя,
да търся с кого пътя си да споделя.

И на улицата виждам края!
Дали отведе ме до рая?
Не! Това е спасяващaтa смърт
от още по самотен път!

Дяволът в теб

Когато дяволът в теб заговори
и твоят ад се разтвори,
за да погълне теб и твоите мечти,
ти го прикриваш с лъжи.
Криш го там, в черната си душа,
нея пък криеш в светлините на деня.

И падаш в бездната тъмна,

знаейки че тя е бездънна.

Можеш към светлината да тръгнеш

и в реалността да се върнеш,

но не можеш да го оставиш,

дявола в теб да забравиш.

Има ли смисъл да те обеждават,
други пътя ти да решават,
да те пазят от грешки,
които са напълно човешки?
Трябва да те оставят на мира.
Само дявола тe разбира!

Отвътре като рак те разяжда
и странни чувства поражда.
Разбираш, че го обичаш
и започваш да му се вричаш.
Не трябвa дя се разкайваш
и дявола в теб да спотайваш.

Накрая лъжеш себе си, че си сам,
но знаеш, че той е някъде там.
Скрит дълбоко в душата ти,

тихо притъпява стивата ти.
Осъзнавайки всички тези нeща
разбираш - дяволът в теб е любовта!