Кажи ми, мили мой,
дали блян съм твой,
както си за мене ти.
Кажи, дали и тебе те боли.
Мислиш ли ти за мен,
всяка нощ и всеки ден?!
Да! Наяве аз сънувам,
нощем будна пак, бълнувам!
Името ти, мили, е за мен
топъл полъх в леден ден.
Сърцето ми от лед можеш да стопиш,
само като прошептиш
във ухото мое:
"Искам да си само моя!"
Но мълчиш сега, уви
и стават черни мойте дни.
Птиците дори не пеят,
децата даже не се смеят.
Цялата земя усеща моята тъга,
ни жива, ни умряла съм сега.
За теб линея час след час,
заглъхва даже моят глас.
А теб, мили, пак те няма.
Зее в мен кървяща рана...
Ума ми отново някъде блуждае,
а тялото ми пак желае,
да те усеща и обича.
Цялото ми същество към тебе тича,
но теб те няма пак.
В душата ми настъпва мрак...
Във миг на умопомрачение,
отричам своето влечение,
повтарям си, че си ми враг.
Намразвам те и те обиквам пак...
И няма смисъл вече да отричам,
признавам си, че те обичам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар