Химия на чувствата

Как се стигна до тук: аз и Сара по някаква случайност попаднахме на "сладкодумно" състезание, по случай юбилея на любимото училище, където имахме задача да напишем произведение с 10 химически термина в него... Както и да е, напрегнахме мозъците си и измъдрихме следното:

Как искам да почувствам твоя титър,
ще те отпипетирвам литър след литър.
Химичното ми равновесие ти обърка,
но с тази катализа много сбърка.
Чувствата не искат да се утаяват,
да се неутрализират не успяват.
Нормалността да изчисля не мога,
от пасивирането няма изгода.
Искам да накаля своята воля,
но ти изигра своята роля.
Ти променяш моето pH,
влюбена съм в тебе, еха-а!

Да се гмурнеш в живота

Писна ми от това рапъри, фешъни, емота, кифли и тем подобни кулинарни изделия да ме съдят. Сега много хора ще дажат "Е да, ама и ти ги съдиш в момента!". Може и така да се нарече това словоизлиание, въпрос на гледна точка.
Нещото, което ме изкарва от нерви е, че "модерните" стилове те вкарват в някакъв сереотип. Ако не си клонинг на Прелава или на оная Никол Шван-нещо си, не важиш! Всеки има място в шибаното ни общетво. Ако искам ще се обличам като гаден пропаднал метълски клошар, но не, не може някоя кифла в трамвая да не ме зяпне или някой филиран, облечен в розаво младеш да ме гледа странно когато си чета книгата и слушам Металика в рейса... И аз съм член на прогнилото общество, чийто туморен израстък е младещта!
И не е само до външният вид, на критика са подложени дори начина ти на мислене и на живот. Ако не пасваш в калъпа, от които са изляти всичи не си човек. При положение, че четеш неща по-дебели от каталог на Avon и не говориш постоянно за вездесъщия Мол, значи си дефектен. Неща като глобалното затопляне, световния глад, икономическата криза и пр. са теми табу в тийн-средите. Майната му на света, казват всички. А ти?! ... О, Боже! На теб ти пука... Ужас! Опазил Бог! Има нещо сбъркано в теб. И ето, вече си аутсайдер и вече не си подходящ събеседник, и вече не си човек...
И така, превърнат в персона-нон-грата, се бориш със зъби и нокти да се докажеш като личност. И се бориш, и се бориш... Накрая ти писва и се превръщаш в себе си, безразличен към мнението на другите, имунизиран към техните обиди и коментари. И ето те в края на метаморфозата - незабележима фигура в сенките на фалшивия блясък на обществото...
Общо взето нямаш избор, или си "хайлайф", или си "ъндърграунд"... Няма място за различните в българската псевдореалност. Обаче ако все пак успееш да се загнездиш някъде, то ще си на дъното на системата. В крайна сметка си в калта, но имаш свое местенце в изкривения свят на клонингите, ти "различния", "извратения", "объркания" се оказваш най-нормалният....

За Него

Кажи ми, мили мой,

дали блян съм твой,

както си за мене ти.

Кажи, дали и тебе те боли.

Мислиш ли ти за мен,

всяка нощ и всеки ден?!

Да! Наяве аз сънувам,

нощем будна пак, бълнувам!

Името ти, мили, е за мен

топъл полъх в леден ден.

Сърцето ми от лед можеш да стопиш,

само като прошептиш

във ухото мое:

"Искам да си само моя!"

Но мълчиш сега, уви

и стават черни мойте дни.

Птиците дори не пеят,

децата даже не се смеят.

Цялата земя усеща моята тъга,

ни жива, ни умряла съм сега.

За теб линея час след час,

заглъхва даже моят глас.

А теб, мили, пак те няма.

Зее в мен кървяща рана...

Ума ми отново някъде блуждае,

а тялото ми пак желае,

да те усеща и обича.

Цялото ми същество към тебе тича,

но теб те няма пак.

В душата ми настъпва мрак...

Във миг на умопомрачение,

отричам своето влечение,

повтарям си, че си ми враг.

Намразвам те и те обиквам пак...

И няма смисъл вече да отричам,

признавам си, че те обичам!