Хората и града

Не знам, дали наскоро сте минавали през центъра на столицата и ако сте, дали обръщате внимание на хората там. На мен ми се налага ежедневно да кръстосвам София, както пеша, така и с градския транспорт и забелязвам ужасяващи неща.
Не мога да понасям повече да гледам просещи хора. На почти всеки ъгъл, във почти всеки трамвай, тролей, автобус... Слепи, сакати, свирещи или нищо неправещи, те са стотици, дори хиляди. Имам чувството, че способността ми да изпитвам състрадание е закърняла, защото вече не различавам наистина нуждаещите се от хората, които просто търсят "келепира". Чувала съм истории за "просяци", съградили "палати" в полите на Витоша само с просия. Как да дам последните си 5 стотинки на когото и да е било... А защо е така?!
Медиите тръбят, че престъпността намалява постоянн. Глупости на търкалета!!! Ако намаляваше нямаше, нямаше да държа чантата пред себеси в блъсканицата в рейса, нямаше да се оглеждам непрестанно докато отивам на училище или се прибирам вкъщи и прочие такива. Какаво кара хората да крадат...
Постоянно се натъквам на всякакви форми на лудост. Млади хора си говорят сами, неадекватно поведение и безпричинна агресия са само малка част от тази "лудост на народа". Защо?! Постоянно се питам защо... Дали заради финансовата криза, недоимакът, безработицата, или е от града.
Понякога усещам, че и аз откачам. Мисля си, че да си луд е по-лесно да живееш тук, в мърсотията, в сивотата, в града, в който усмихнатите хора са изчезващ вид, в забързания град, където си не само незабележим, но и презрян, в града на джебчийте и просяците.
Защо ми се ще да избягам от града, към който всички се стремят...
Не си мислете, че се оплаквам, в никакъв случай!
Просто търся отговори...