Писна ми от това рапъри, фешъни, емота, кифли и тем подобни кулинарни изделия да ме съдят. Сега много хора ще дажат "Е да, ама и ти ги съдиш в момента!". Може и така да се нарече това словоизлиание, въпрос на гледна точка.
Нещото, което ме изкарва от нерви е, че "модерните" стилове те вкарват в някакъв сереотип. Ако не си клонинг на Прелава или на оная Никол Шван-нещо си, не важиш! Всеки има място в шибаното ни общетво. Ако искам ще се обличам като гаден пропаднал метълски клошар, но не, не може някоя кифла в трамвая да не ме зяпне или някой филиран, облечен в розаво младеш да ме гледа странно когато си чета книгата и слушам Металика в рейса... И аз съм член на прогнилото общество, чийто туморен израстък е младещта!
И не е само до външният вид, на критика са подложени дори начина ти на мислене и на живот. Ако не пасваш в калъпа, от които са изляти всичи не си човек. При положение, че четеш неща по-дебели от каталог на Avon и не говориш постоянно за вездесъщия Мол, значи си дефектен. Неща като глобалното затопляне, световния глад, икономическата криза и пр. са теми табу в тийн-средите. Майната му на света, казват всички. А ти?! ... О, Боже! На теб ти пука... Ужас! Опазил Бог! Има нещо сбъркано в теб. И ето, вече си аутсайдер и вече не си подходящ събеседник, и вече не си човек...
И така, превърнат в персона-нон-грата, се бориш със зъби и нокти да се докажеш като личност. И се бориш, и се бориш... Накрая ти писва и се превръщаш в себе си, безразличен към мнението на другите, имунизиран към техните обиди и коментари. И ето те в края на метаморфозата - незабележима фигура в сенките на фалшивия блясък на обществото...
Общо взето нямаш избор, или си "хайлайф", или си "ъндърграунд"... Няма място за различните в българската псевдореалност. Обаче ако все пак успееш да се загнездиш някъде, то ще си на дъното на системата. В крайна сметка си в калта, но имаш свое местенце в изкривения свят на клонингите, ти "различния", "извратения", "объркания" се оказваш най-нормалният....
Нещото, което ме изкарва от нерви е, че "модерните" стилове те вкарват в някакъв сереотип. Ако не си клонинг на Прелава или на оная Никол Шван-нещо си, не важиш! Всеки има място в шибаното ни общетво. Ако искам ще се обличам като гаден пропаднал метълски клошар, но не, не може някоя кифла в трамвая да не ме зяпне или някой филиран, облечен в розаво младеш да ме гледа странно когато си чета книгата и слушам Металика в рейса... И аз съм член на прогнилото общество, чийто туморен израстък е младещта!
И не е само до външният вид, на критика са подложени дори начина ти на мислене и на живот. Ако не пасваш в калъпа, от които са изляти всичи не си човек. При положение, че четеш неща по-дебели от каталог на Avon и не говориш постоянно за вездесъщия Мол, значи си дефектен. Неща като глобалното затопляне, световния глад, икономическата криза и пр. са теми табу в тийн-средите. Майната му на света, казват всички. А ти?! ... О, Боже! На теб ти пука... Ужас! Опазил Бог! Има нещо сбъркано в теб. И ето, вече си аутсайдер и вече не си подходящ събеседник, и вече не си човек...
И така, превърнат в персона-нон-грата, се бориш със зъби и нокти да се докажеш като личност. И се бориш, и се бориш... Накрая ти писва и се превръщаш в себе си, безразличен към мнението на другите, имунизиран към техните обиди и коментари. И ето те в края на метаморфозата - незабележима фигура в сенките на фалшивия блясък на обществото...
Общо взето нямаш избор, или си "хайлайф", или си "ъндърграунд"... Няма място за различните в българската псевдореалност. Обаче ако все пак успееш да се загнездиш някъде, то ще си на дъното на системата. В крайна сметка си в калта, но имаш свое местенце в изкривения свят на клонингите, ти "различния", "извратения", "объркания" се оказваш най-нормалният....
Много вярно!
ОтговорИзтриване