Дяволът в теб

Когато дяволът в теб заговори
и твоят ад се разтвори,
за да погълне теб и твоите мечти,
ти го прикриваш с лъжи.
Криш го там, в черната си душа,
нея пък криеш в светлините на деня.

И падаш в бездната тъмна,

знаейки че тя е бездънна.

Можеш към светлината да тръгнеш

и в реалността да се върнеш,

но не можеш да го оставиш,

дявола в теб да забравиш.

Има ли смисъл да те обеждават,
други пътя ти да решават,
да те пазят от грешки,
които са напълно човешки?
Трябва да те оставят на мира.
Само дявола тe разбира!

Отвътре като рак те разяжда
и странни чувства поражда.
Разбираш, че го обичаш
и започваш да му се вричаш.
Не трябвa дя се разкайваш
и дявола в теб да спотайваш.

Накрая лъжеш себе си, че си сам,
но знаеш, че той е някъде там.
Скрит дълбоко в душата ти,

тихо притъпява стивата ти.
Осъзнавайки всички тези нeща
разбираш - дяволът в теб е любовта!