Сама

Сама вървя!
По празни улици вървя.
И питам се дали да спра,
а след това ще мога ли да продължа?

Кой ли ще ме придружи?
Кой тъгата ми ще утеши?
Кой ще бъде с мен
в най-самотния ми ден?

И сянката ми даже ме забрави,
съвсем самотна ме остави.
Безпътна и унила аз вървя,
дали да спра или да продължа?

По улиците виждам само,
чужди спомени, захвърлени през рамо.
Подминавам ги и продължавам да вървя,
да търся с кого пътя си да споделя.

И на улицата виждам края!
Дали отведе ме до рая?
Не! Това е спасяващaтa смърт
от още по самотен път!